Щом се заговори за палеоконтакти, неминуемо трябва да бъдат споменати древноиндийските "вимани" - летящите колесници на боговете. Най-доброто описание на "вимани" е направено в древноиндийските епоси "Махабхарата" и "Рамаяна". От тези описания става ясно, че те можели да летят не само в пределите на атмосферата, но и на други планети в космоса. Изследователят на индийската древност Робърт Гудман, се заел да изясни до колко било възможно съществуването на подобни апарати в древността. Резултатите от проучванията си, публикувал през 1999 год. в журнала на Международната асоциация за археология, астронавтика и проблеми на извънземните цивилизации. В тази публикация той съобщава, че в периода от 1975 до 1978 година, специалистът по разчитане на древни санскритски текстове Иер, разшифровал текстове от преди 800 години, намерени в Южна Индия. В тях се описвала технологията за създаване на "вимани".

  


Той решил да предложи тези сведения в съвременните процеси за изграждане на авиационна и космическа техника.  С тази цел се обърнал към директора на индийския правителствен департамент Прабх. Оказало се обаче, че самият Прабх също изучавал тези текстове и използвал практически описанията на състава на сплавите, за изготвянето им. Даже провел изпитания на получените сплави. Резултатите били смайващи - сплавите притежавали уникални свойства, правейки ги изключително пригодни за използване в съвременната авиация, космонавтика и военно дело. Изпитанията не се провеждали само в Индия, но също и в САЩ, в университета в Сан Хосе, Калифорния. Получените сплави притежавали великолепни качества - поглъщали 85% от енергията, излъчвана от рубинов лазер, проявявали изключително съпротивление срещу корозия. От някои сплави можело да се получи стъкло, устойчиво на киселинно въздействие. Други сплави притежавали звукоизолиращи свойства. От други се получавало стъкло, неутрализиращо светлината. Според Прабх, в текстовете били указани находищата на необходимите минерали и се обяснявали методите за извличането и пречистването им. Прабх заявил, че в момента се работело върху добиването на сплав, която била способна да поглъща топлината, отделяна при триене, вследствие развиване на високи скорости. В светлината на сведенията, дадени от Иер и Прабх, описанието на сражението между Аржуна и демоните в "Махабхарата", добиват реален смисъл. Аржуна се издигнал в небесата, за да получи божественото оръжие от небесните жители и да се научи да го използва. Там, господарят на небесата Индра заповядал на Аржуна да унищожи армията на демоните, наброяваща 30 милиона, която се укрила в крепости на дъното на океана. Индра предал на Аржуна летателен апарат, пилотиран от помощника му Малати. Апаратът можел не само да лети във въздуха, но и да преодолява подводни пространства. В последвалите сражения, демоните предизвикали потоп, но Аржуна, с помощта на божественото оръжие, пресушил водата. По-нататък в "Махабхарата" се разказва за друга битка между Аржуна и демоните, но този път в космоса, където демоните били завладяли построения от Брама летящ град, наречен "Хираняпура" (Златен град"). Това била ужасна битка, в която Аржуна, с помощта на божественото оръжие, разбил града на парчета, които паднали на земята. За "вимани" може да се намери текстова информация на много места, но старинните им изображения не се срещат много често. Върху фрагмент от тибетски превод на санскритски текст, озаглавен "Prajnaparamita Sutra", създаден през X-ти век  и съхраняван в японски музей, се вижда такова изображение.


Божествените летящи колесници "вимани" са изобразени в долния десен ъгъл на рисунката и удивително напомнят НЛО, както се изобразяват днес.

Нека се прехвърлим сега в друга точка на света и разгледаме един фриз, намиращ се в древноегипетски храм в Абидос.

Това, което се вижда там е наистина смайващо. Поразителен е "техническия" характер на йероглифите. Това всъщност е един коригиран текст, където титлата на фараона Сети, била заменена с името на приемника му Рамзес II т.е. вместо по-стария текст "Сети, който отблъснал девет от враговете на Египет", бил изписан новия текст "Рамзес II, който защитава Египет и покорява чуждите страни". Част от замазката, използвана за заличаване на по-ранните йероглифи е паднала и това, което се вижда сега, действително напомня изумително съвременна техника - "самолети", "вертолети", подводници и т.н.


Впрочем, в много от откритите древни текстове и предмети понякога наистина се срещат образци, приличащи поразително на изображения на техника, подобна на съвременната. Съгласно такива древни източници, в далечното минало са съществували хора, които можели да летят във въздуха и да плуват под водата, използвайки апарати, наподобяващи съвременните. Шумерската и древноиндийската литература понякога просто зашеметяват с подробни описания на такива апарати. Споменаване на подобни машини може да се намери и в гръцката митология, и в митовете на аборигените от Австралия и Нова Гвинея, при американските индианци, в митовете на европейските народи, в Якутия - практически навсякъде, където съществуват митове и легенди. Всичко това може би доказва или космическо вмешателство и влияние в развитието на древните цивилизации, или наличието на високо развита древна земна култура.

че остатъците от най-древните градове съдържат необяснимо високо ниво на радиация...