През юли 1944 година, Валдемар Джулсруд (германец, заселил се в Мексико) се занимавал с търговия на железария в Акамбаро - малко градче на около 300 км. северно от Мексико сити. Веднъж, разхождайки се по склоновете на хълма Ел Торо, той забелязал някакви парчета керамика, подаващи се от почвата. Археологията била страст на Джулсруд. Той познавал добре древната мексиканска култура и затова веднага разбрал, че тези керамични фрагменти не може да се причислят към никой от известните периоди. Започвайки внимателно разкопки, Джулсруд поставил начло на прочутата колекция, впоследствие попълнена от сина му, а след това - и от внука му. В крайна сметка колекцията наброявала около 37000 предмета (артефакти).



Най-многочислени били глинените статуетки, моделирани ръчно и изпечени на открит огън. Другата група била съставена от каменни скулптури, а третата - от керамика. Удивителен е фактът, че в цялата колекция няма дублирани фигури - всяка една е уникална(!). Размерите варират от десетина сантиметра до 1 м. височина и 1,5 м. широчина. След смърттъа на Валдемар Джулсруд, колекцията (в опакован вид) заемала 12 стаи в дома му. В колекцията имало множество статуетки, представляващи почти пълен набор на човешките раси - монголоиди, африканоиди, кавказки тип (в това число с бради), полинезийски тип и т.н. Но не това превърнало колекцията в сензация на века. Около 2600 статуетки изобразяват динозаври(!!!). При това разнообразието на типовете динозаври предизвиква истинско изумление. Всред тях са добре известните на науката брахиозавър, игуанодон, тиранозавър рекс, птеранодон, плезиозавър и много други. Има и огромно количество статуетки, които учените не могат да идентифицират - в това число и крилати динозаври-дракони.



Най-поразително обаче е, че колекцията съдържа значително количество скулптурни изображения на хора, заедно с динозаври, което навежда на мисълта, че хора и динозаври са живяли заедно, в най-тесен контакт(!). Този контакт е показан в целия спектър на взаимоотношения - от стълкновения между двата вида, до използване на динозаврите, като опитомени животни. В по-малки количества са представени отдавна измрели млекопитаещи. Групата скулптури, изобразяваща заедно хора и динозаври, била главна причина за премълчаване и дискредитиране на находката. Тези изображения влизали в непримиримо противоречие с цялата съвременна научна мисъл. През 1947 г. Джулсруд публикувал със собствени средства книга, описваща находката му. През март 1951 г. американският журналист Лоуел Хармър публикувал в "Los Angeles Times" репортаж за пребиваването си в Акамбаро и за разкопките на хълма Ел Торо. След него, през юни 1953 г. Уйлям Ръсел публикувал също материал за разкопките на Джулсруд, придружен от снимки, изобразяващи работния процес. При това Ръсел изобщо не се съмнявал в автентичността на намерените предмети. Независимо от това, академичният свят мълчал и не проявявал заинтересованост(!), използвайки универсалния довод: "Това не може да бъде, защото не може да съществува". А фактите били неопровержими - част от колекцията се състояла от каменни скулптури със следи от силна ерозия, а да се фалшифицира ерозия е практически невъзможно. Всъщност всички твърдения, че колекцията е съставена от фалшификати били лесно оборими от гледна точка на здравия разум. Първо, никой скулптор, колкото и продуктивен да е, не е в състояние да изготви 37000 (а може би и повече), съвсем не малки скулптури от керамика и камък, да фалшифицира ерозия върху каменните повърхности и да закопае тези скулптури на прилична дълбочина. Второ, ако това не е дело на един човек, а на работилница, в изработването на колекцията би трябвало да се забелязва единен стил. Но в колекцията не само няма нито един дубликат, но керамичните скулптури са изготвени от различна глина, в различни стилове и с различна степен на майсторство. Трето, било установено недвусмислено, че керамиката в колекцията е моделирана ръчно и изпечена на открит огън. За такъв метод и за такъв обем, е необходимо огромно количество дървесина, която в сух и обезлесен район, като Акамбаро, винаги е била много скъпа. А и подобна мащабна дейност е невъзможно да остане незабелязана. През 1972 година Артър Янг изпратил две статуетки в Пенсилванския музей за термо-луминисцентен анализ, чрез който била определена възрастта им - около 2700 г. пр.Хр. Всеки образец бил тестван 18 пъти. Решаващ прелом в признаването на колекцията на Джулсруд, настъпил благодарение деятелността на американските изследователи - антрополога Денис Суифт и геолога Дон Патън. Благодарение на активната им дейност, бил открит специален музей и част от колекцията била изложена най-после, като постоянна експозиция. Така днес, изложените образци вече са достъпни за широката публика. Но кой е техният автор и къде е видял обектите, които е изобразил, остава загадка.

съкровище...тенкс!

Обичам такива копачи като теб, които изравят неуморно все интересни находки, а познатите - представят в неочакван ракурс!

Благодаря!!! Щастлив съм, ако наистина успявам да доставя малко радост!

Много благодаря!!! Думите ти са особено важни за мен!!! Ще запретна ръкави и ще продължавам! :)
Твоят блог е моя вдъхновяващ стимул!!!

http://jones.blog.bg/nauka/2006/07/02/djurasik-park-ot-glina.6280