... от есенната тишина 
едва ли има по-красива – 
уши наострила, сърна, 
кобилчица, развяла грива, 
вихрулка мека пътна прах 
след вятърчето откъм хълма, 
скоруша, до която спрях –

торбичката си да напълня, 
тих таралежов шумолеж 
и косер, литнал из листака, 
търкулнал три баира пеш, 
денят не иска да ме чака – 
над мен – връз сънните треви,
гората вее жълта дрипа...

Когато есента върви 
и в шепи тихичко си хлипа.

12 октомврий 2017 г.
гр. Варна, 20, 40 ч.