Всред нежните цветя на дъхави поляни,
обляни причудливо от лунна светлина,
залагам омагьосан любовните капани,
за да пленя навеки твоята душа.

Омайно биле търся из горските дъбрави.
От него ще приготвя любовен елексир.
Изпиеш ли го, мигом всичко да забравиш –
за теб да съм единствен в целия всемир.

Край тебе ще се вият безплътни самодиви,
безгрижните деца на този чуден свят,
а ти ще ме прегърнеш, ефирна и красива,
разцъфнала от обич, като вълшебен цвят.

Завинаги преплели душите си в прегръдка,
ще литнем към звездите, изпълнени с любов,
омаяни от сладостна и благотворна тръпка,
привлечени от вечният, вълшебен зов!

prekrasno stihotvorenie.....mnogo se razstroih ot edin dialog ...i tova sega mi doide dobre...

Радвам се, че съм успял да стопля една разстроена душа! Горе главата и много усмивки! :)

problema e tam,,4e toi e prav..i az pak izlqzoh glupa4kata...

Не знам какъв е проблемът и не мога да давам съвети, но ми е тъжно, гледайки те разстроена! Изпращам ти цялата си позитивна енергия!

dobre, 4e naistina nemoje6 da me vidi6... dosega sam plakala...no 6te go naranq..i nego da go boli taka...

Аааа, не!!! Сега вече не съм съгласен с теб. Преди малко написа, че "problema e tam, 4e toi e prav..i az pak izlqzoh glupa4kata...", а сега искаш да го нараняваш! Ако е прав, защо ще го нараняваш?!!! Не мислиш ли, че е злобничко?!!!

ve4e mi mina...prostih mu...toi prosto izpitva udovolstvie da me unijava ...tova e..to e qsno na vsi4ki.., 4e e po umniq.....no znae6 li az se opitvam da go ubedq , 4e kogato obi4a6 nqkogo, ne mu iztakva6 nedostatacite.. a go vazpriema6 s tqh... toi tova nemoje da proumee..i razdava svoqta prisada .. nalqvo i nadqsno.... gre6i..prosto gre6i.... znae6 li do kakav izvod stignah ....toi e unikalen v svoqta genialnost....no v duhoven aspekt, az sam po madra i dobra.... moje bi za6toto sam i maika i sapruga..i jena...imam intuiciq , s koqto toi nemoje da se spravi....