Преди три години, на този ден - 29 юни, изгубих скъп човек!
Почивай в мир, любов моя!!!

...........

Денят си отива и в миг по небето
проблясват каскади от ясни звезди.
Вечерният вятър ми гали лицето
и нежно отвява две малки сълзи.
 
Край мене се лутат тълпите безлични,
забързани някъде в шумния град.
Аз гледам в лицата – така безразлични
и чувствам, как лъха в душата ми хлад.
 
Да, зная, че всеки отива на топло,
че няма да бъде самотен в нощта.
И може би всеки ще бъде затоплен
в прегръдки любящи на нежна жена.
 
А аз поизгърбен, сломен и без сили,
едничък се скитам в заспалия град.
Отчаян, без радост, все пак се прибирам
във празния дом – всекидневния ад.
 
Светлината не паля. Запалвам цигара.
Безмълвен седя пак притихнал в нощта.
Цигарата бавно пред мене догаря
и аз безутешно отпускам глава.

Лютивият дим сякаш в миг оживява –
раздвижват се сенките в нощния мрак
и спомени минали пак завладяват
духа ми измъчен. А ти с поглед благ
 
пред мен се явяваш – ефирна и нежна.
Защото, каквото погледна край мен,
за теб ми напомня. И плаха надежда
ме кара да мисля... обнадежден,
 
че пак си при мене и както по-рано
любящо протягаш към мене ръце.
Сърцето ми лудо тупти, завладяно
от чудния блясък на твойто лице!
 
И ти пак до болка към мен се притискаш
и аз те притискам до болка към мен.
И все ми се иска да вярвам, че искаш
да бъдеш завинаги само при мен!
 
Така, озарен от мечтите прекрасни,
с тъга осъзнавам, че всъщност съм сам!
А тъмната стая отново е празна
и как ще живея без тебе, не знам!

qvno mnogo te boli...opitai se da zapo4ne6 nov jivot

Чувствам всеки миг присъствието на свтлите души около нас. Край нас са нашите любими!

И аз съм малко тъжна днес, защото милата ми майчица беше родена на Петровден.

Права си! Това е пътят! Любовта е всесилна!!
Благодаря!!!

Знам, че не съм сам, благодарен съм и затова продължавам да дишам!!!
Не бъди тъжна!!! Любовта е чудодейна сила!!!

Един ден пак ще сте заедно във вечността . Сега си нужен на другите . И никога няма да си сам .

Вярвам, че е така, както казваш, но понякога, само понякога може да си позволим да тъгуваме! Защото това пречиства!!!

...

Благодаря, приятелю! Ти - също!!!

Пречистващо..., истинско...
Понякога тъгата е необходима..., за мъничко...
...Усмивка от мен..., светла...:)

Права си - тъгата е необходима, но за мъничко!!!
Усмивки и от мен!

Тя е със тебе ...част от тебе ....част от твоята красива душа ...

Благодаря!!! И аз вярвам в това, иначе е немислимо!!!

Двете най-задвижващи сили-болката и щастието на човека.Но лошото е,че щастието е много краткотрайно.То може да изчезне за един момент,а болката остава завинаги някъде далбоко в нас.Тази болка винаги ще се е с теб,както и любимата ти...

Не винаги щастието е краткотрайно, но колкото и да продължава, винаги е недостатъчно!!! :)