Макс Ернст е германски живописец, график, майстор на колажи и един от най-ярките представители на сюрреализма. Роден е на 2 април 1891 г. в Брюл, Германия. През 1909 г. започнал да изучава философия в университета в Бон.




По време на това обучение, специализирал основно в областта на психологията и се интересувал от изкуството на болни с психически увреждания. Скоро обаче преустановил тези занимания, за да се отдаде изцяло на изобразителното изкуство.

     




Първите работи на художника били изложени през 1912 г. в галерията Фелдман в Кьолн. През същата година, на изложбата "Sonderbund" също в Кьолн, той се запознал с творбите на Пол Сезан, Едвард Мунк, Пабло Пикасо и Винсент ван Гог, които оказали силно влияние върху формирането на творческите му възгледи.



   


Независимо от участието му в Първата световна война, Ернст продължил да рисува и даже успял да организира изложба на свои работи в Берлин през 1916 год. През 1920 г., заедно с Ханс (Жан) Арп и Алфред Грюнвалд създал в Кьолн германската група "Дада" и започнал да експериментира с живописните техники и с формите на изображението.

  




През 1922 г. обаче, групата се разпаднала и Ернст се установил в Монпарнас (Франция), където били приятелите му Гала, Пол Елюар, Тристан Цара и Андре Бретон. В началото на двадесетте години на миналия век, по покана на Пол Елюар и Андре Бретон, Макс Ернст станал участник в движението на френските сюрреалисти. През този период, заедно с Хуан Миро, реализирал проекти за театрални и балетни постановки на Сергей Дягилев.






През 1930 г., заедно със Салвадор Дали и Луис Бунюел участвал в създаването на филма „Андалуското куче“. Първата американска изложба с творби на Ернст била организирана през 1932 г. в Ню Йорк. През 1936 г. работите му били представени в галерията за дадаизъм и сюрреализъм в Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк.






След началото на Втората световна война Ернст бил арестуван, тъй като бил германец, но през 1941 г. успял да избяга в САЩ с помощта на Пеги Гугунхайм - негова страстна почитателка и колекционерка. В Америка, заедно с други емигранти, като Марсел Дюшан и Марк Шагал популяризирал абстракционизма всред американските художници. През 1953 г. Макс Ернст се оженил за художничката Дороти Таннинг и се преселил във Франция.

  






По-късно, през 1954 г. получил главната награда за оформление на Биеналето във Венеция, а през 1975 г. музеят "Соломон Гугенхайм" представил пълна ретроспекция на творбите му. Негови произведения днес има във всички световни галерии, а картините му са всред най-скъпите в света. Макс Ернст починал в Париж на 1 април 1976 г. и бил погребан в гробището "Пер Лашез".

Видимо и невидимо в многопластов, отличим, стъписващ с внушенията си прочит.

–––––––––––––––
Съботно, трудно изстиващо, не само поради гнева на юли, кафе !

Поздравления ! )))

Гледам и си мисля за дългата верига на цивилизацията и за критичните периоди, през които едва не е била прекъсвана. И точно тогава се появяват хора като Дюрер, Гоя, Микеланджело, Рембранд , Дали, Пикасо ... С прозрение и гениалност откликват и устояват на тревожните си епохи и успяват да укрепят звената на веригата, да не се срути всичко в тъмното варварство! Освен с безспорните си формални качества на голям артист, за мен Макс Ернст е забележителен и с това. Той е част от редицата на великите майстори, чрез които осмисляме трудните времена. Нашия страшен и красив 20-ти век. Духовен полет и антихуманно падение .
Благодаря ти, sphinx отново!!!

Видимо и невидимо ме изпълваш с благодарност!
В очакване на живителната прохлада, ти пожелавам лек и много усмихнат ден! :)))

Рдавам се, че постинга ти е допаднал! Задълбочените ти коментари водят до размисъл и осмисляне! И аз ти благодаря отново!!! :)

Ернс за разлика от Кирико много го харесвам.