Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменеч е испански художник-сюрреалист, автор на световноизвестни произведения в областта на живописта, графиката, скулптурата, бижутерията. Дали е роден на 11 май 1904г. във Фигерас, Каталуния, в семейството на проспериращ нотариус. Фигерас е селскостопанско градче, намиращо се в подножието на Пиренеите, на 16 мили от френската граница.

 

      Художникът прекарал детството си във Фигерас и в лятната къща на семейството, в крайбрежното рибарско селце Кадакес. В Кадакес се намира първото му студио, построено от неговите родители. По-късно Дали, заедно с жена си Гала, построяват къща в близкото градче Порт Йигат. Много от творбите на Дали отразяват любовта му към тази част на Испания. Първоначално художествено образование Дали получава в Общинското художествено училище и едва 15-годишен, прави първата си публична изложба в общинския театър във Фигерас.
     

    През 1916 г. открива съвременната живопис по време на лятната ваканция в Кадакес, заедно със семейството на местния художник Рамон Пичот, който редовно пътувал до Париж. През 1921г. майката на Дали умира от рак, а баща му се жени за леля му. През следващата година младежът се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства “Сан Фернандо”. Там веднага става известен с ексцентричният си външен вид – дълга коса, бакенбарди, дрехи в стил 19-ти век. Привличат внимание и неговите експерименти в областта на кубизма, макар да не разбира напълно това течение, поради оскъдната информация и липсата на кубисти в Мадрид по това време.
   

 
  Голямо влияние на по-нататъшното му творчество оказват опитите в областта на дадаизма. По същото време става близък приятел с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел, а през 1924 г. е затворен за 35 дни в Жирона по обвинение в подривна дейност. През 1925 г. прави самостоятелна изложба в Барселона, която привлича общественото внимание и получава противоречиви отзиви. Малко преди последните си изпити обаче (1926 г.), Дали е изгонен от Академията заради изявлението, че никой във факултета не е достатъчно компетентен, за да го изпитва.

 

През същата година посещава за пръв път Париж, където се запознава със своя кумир - Пабло Пикасо. Пикасо вече бил получил положителни отзиви за младия художник от Хуан Миро. През следващите години Дали рисува, вдъхновен предимно от произведенията на Пикасо и Миро, все още в процес на създаване на собствен стил. Занимава се с театрален дизайн, сътрудничи на списания за изкуство. В Париж се запознава лично с Миро, който го въвежда в кръговете на дадаистите и сюрреалистите. Заедно с Луис Монтаня и Себастиян Гаш публикува в Мадрид “Жълтият манифест” и участва в международната художествена изложба в института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където представя известната си творба “Кошница хляб” (която е откупена).


Тогава прави поредица колажи, в които се чувства влиянието на Пикасо, Миро, Хуан Гри, Макс Ернст, Ханс Арп и други съвременници. 1929 г. е много важна в живота на Дали. През тази година, съвместно с Луис Бунюел пише сценария на късометражния филм "Андалуското куче" ("Un chien andalou"). Премиерата на филма е във филмовото студио Ursulines в Париж и преминава "между скандала и сензацията".

 
През тази година излага картини в Цюрих и официално е приет в кръга на сюрреалистите в парижкия квартал Монпарнас. През тази година художникът среща Гала Елюар, която е омъжена по това време за френския поет Пол Елюар. Дали е запленен от предизвикателната рускиня и тя става негова любовница и муза. Когато се престрашава да й разкрие чувствата си, тя му заявява: “Мъничък мой, нима не разбираш, че никога вече няма да се разделим?” Оказва се права и през 1934г. двамата сключват граждански брак. Заради връзката с 11 години по-възрастната Гала, Дали се скарва с баща си, който го изгонва от дома си. По късно, картината му “Енигмата на Вилхелм Тел” обижда сюрреалистите и художникът бива изключен от средите им, макар да запазва връзка с тях.


С годините Дали не спира да шокира и изненадва света с екстравагантността и свободата си. През 1936г. изнася лекция на Международната сюрреалистична изложба в Лондон, облечен във водолазен костюм. Когато в Испания избухва гражданската война (1936 г.), той напуска страната, рисува картината “Мека конструкция с варен боб: предчувствие за гражданска война” и се появява на корицата на списание “Таймс”.


Тандемът "Дали–Гала" се оказва печеливша комбинация. Тя го вдъхновява да твори. Превръща се в негов счетоводител и трупа милиони от таланта му. През 1938 г. писателят Стефан Цвайг запознава Дали със Зигмунд Фройд, на когото художникът прави множество портрети. След започването на Втората световна война, двамата с Гала заминават за САЩ и бързо завладяват Новия свят. За разлика от много свои “колеги” по четка, Дали се радва на признание и престиж, а също така и на несекващи финансови постъпления.

 
През 1942г. публикува своята романизирана автобиография “Тайният живот на Салвадор Дали”. Докато е в САЩ, работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен “Дестино”, който никога не е реализиран. Илюстрира “Дон Кихот” и “Макбет”, прави декори за филма на Алфред Хичкок “Омагьосан”. През 1948г. Гала и Дали се завръщат в Европа, подаряват на Ватикана картина и сключват втори, този път църковен брак. В Испания по това време властва диктаторът Франко и Гала настоява двамата да са в добри отношения с църквата, и с властта.

 


През 1976 г. художникът започва да работи върху стереоскопични инсталации, а през 1978 г. излага в музея Гугенхайм в Ню Йорк първата си хиперстереоскопична картина: “Дали повдига кожата на Средиземно море, за да покаже на Гала раждането на Венера”. През 1979 г. Дали става член на Френската академия на изящните изкуства и прави голяма ретроспективна изложба в центъра "Жорж Помпиду" в Париж. На 10 юни 1982г. Гала умира и Дали губи желанието си за живот. Започва целенасочено да обезводнява организма си – може би в опит за самоубийство.



 
През 1984г. в спалнята му избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но Дали е спасен, макар и с тежки изгаряния и се завръща във Фигерас. Салвадор Дали умира в родния си град на 23 януари 1989г. от сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя театър–музей във Фигерас. На негово име е кръстен астероидът 2919 Dali, открит през 1981г.

ей, как го нацели пак?? любимецът ми .. бях в галериата в Лоднон, до входа на London eye, ако някой има възможност да иде и да я разгледа... жалко че не даваха да се снима ...
едто една снимка отвън
http://storage3.album.bg/f52/img_3371_35405_11998579.jpg
Нямам думи просто, за нпколкото паунда, които даваш получаваш толкова много емоция...
Мерси приятелю,отново невероятна публикация,поздравления :)

Дали е най-великият художник според мен!

Благодаря, приятелю!!! Ама, знаеш ли, колко ти се радвам, че си имал възможност да видиш толкова забележителни неща!!!!!!! Благодаря и за чудесната снимка! Ако разрешиш, по-късно ще я включа в поста. :)

Съгласен съм! Със сигурност, ако не е най-великият е един от най-великите!!! :)

между Дали и Пикасо и не мога да реша. Постингът ти е великолепен! Ако въобще може да се избира - любими са ми "Изкушението на св.Антоний" и Времето, което си тече и няма спиране! Имаш най-прекрасния блог!!!

Благодаря!!! И за поста и за блога!!! За мен, определено е Дали! Пикасо ми е малко чужд и не го разбирам много!!!

А, Пикасо има доста нормални творби в ранния си период преди чудатия кубизъм... но все пак предпочитам Дали.

Благодаря за разрешението! :))) Знам - син, розов период, но...!!! Дали е нещо друго!!! Действа ми на подсъзнанието! :))))))))))))

blagodarq za posta... nau4ih novi ne6ta..no li4no na men .. dali mi e po interesen sas svoqta ekscenti4nost

Благодаря!!! Радвам се, ако съм бил полезен! Лек ден!!! :)))

е Аманда Лиър. Помните ли я тази фамозна жена-вамп с дългите ръкавици и ниския секси глас? Тя се е грижила за него почти до смъртта му.
Само минавам за поздрав ;-))) Привет, sphinx!!!

Много добре знам, коя е Аманда Лиър!!! Страхотно женище!!! :))) И даже бях чел някъде, че е била с него, но съвсем ми изхвръкна от главата, когато правих поста! Склероза! :))) Благодаря, че ме подсети!!! :)))

Бях на 9, когато за първи път зърнах на живо ..."Сън предизвикано от пчела жужаща около нар"....
От тогава картините му за мен са вдъхновение, надежда, кураж и нестихващо удовоствие...

Чудесно е, че толкова рано в живота си се докоснала до магичния свят на Дали!!! Щастливка си ти!!! :)))

Както гледам и ти си използвал Уикито за справка :)
Но моят поглед е малко по-различен, виж го, ако ти е интересно, не беше отдавна.

Видях твоя пост за Дали. Чудесен е!!!
Не знаех, че си писала за него и се надявам, че нямаш нищо против моята публикация! За някой, който проявява интерес към темата, вероятно е добре да има повече гледни точки!
Ами, да. Ползвам Уикипедията. Нали затова е създадена - да се ползва!!! :))) Успех!!! :)))

Не го харесвам Дали.Толкова блудкав художник и нищо не казващ. Сръчен и позьор.Нищо друго.

Въпрос на вкус...! :))) Според мен, той е велик художник! Блудкав???!!! Боже Господи!!!

В изобразителното изкуство не може да има въпрос на вкус.Там вкусът ,ако го има такова понятие , трябва да е изграден.Всъщност има и въпрос на вкус ,но към лошото.А кажи ми какво те привлича в Дали.Има сама сръчност, но нищо друго.То и Шишкин е сръчен но си го хареслат само лаиците.Виж ако кажеш Миро е друго.

Съжалявам, но се оттеглям от полемиката! :))))
Ако да харесваш Дали и даже Шишкин означава, че имаш лош вкус, нямам какво да кажа! Един мъдрец беше казал, че най-добрия начин да се спечели един спор е да не се спори!!! Както казах, оттеглям се!!! :)))))))))

Странно нещо ,постваш пост , казваш нещо , аз противореча и накрая се изкарваш мъдрец.То заучени фрази и аз знам .Всъщнос така и не се разбира от поста защо пишеш за Дали .Аргументирай естетиката, която харесваш при този пишман художник.

Виж сега! Не се изкарвам мъдерец, а цитирам мъдрец. Има разлика, нали? И което е по-важно. Това е моят блог и в него публикувам това, което имам желание да публикувам!!! Публикувах материала за Дали така, както смятам за добре и защото харесвам картините му! Искам да споделя възхищението си с другите посетители на блога ми и доколкото разбирам от коментарите, на хората им харесва! Следователно, публикацията ми има смисъл. А щом не ти харесва на теб, има други блогове, където може да коментираш, колкото си искаш!!! Между другото, в твоя блог няма нито една публикация!!!!!! Защо не вземеш да пишеш там за идеите си?!!!!!!

Вижте тази статия, яка!!!
http://barcelonadehoy.blogspot.com/2010/01/blog-post_7109.html

Благодаря! Наистина, много интересна статия!!!