Густав Вигеланд (1869–1943 г.) е норвежки скулптор, създател на известния парк "Вигеланд" в Осло. Роден е във ферма в Мандал - малък крайбрежен град в южна Норвегия. Като млад бил изпратен в Осло, за да се научи да чете и да работи с дървен материал, но смъртта на баща му го принудила да се завърне в Мандал, за да помага на семейството си. През 1888 г. се врънал отново в Осло, твърдо решен да стане професионален скулптор. Скулпторът Брюнжулф Бергслийн забелязъл таланта на Вигеланд, подкрепил го и му помогнал с практически упражнения. През следващата година младият скулптор изложил първата си творба - "Хагар и Ишмаел".
      От 1891 до 1896 г. Вигеланд пътувал много, пребивавайки в Копенхаген, Париж, Берлин и Флоренция. Във френската столица често посещавал ателието на Огюст Роден, а в Италия експериментирал с творби от древността и от Ренесанса. През тези годин, за пръв път се проявили темите, които по-късно започнали да доминират в творчеството му: смъртта и взаимоотношенията между мъжът и жената. Вигеланд направил първите си изложби в Норвегия през 1894 и 1896 година и получил от критиката множество положителни отзиви. До 1902 г. Вигеланд се занимавал с реставрацията на катедралата Нидарос в Трондхайм. Съприкосновението със средновековното изкуство, въздействало за появата на друга често срещана тема в изкуството на Вигеланд: драконът, като символ на грях, но също и като природна сила, бореща се срещу човека. Връщайки се в Осло, той получил от града изоставено студио, където можел да работи.
 
През 1905 г., когато Норвегия станала независима от Швеция държава, Вигеланд бил признат за най-известният норвежки скулптор и започнал да получава множество поръчки за статуи и бюстове на прославени съотечественици, каквито били Хенрик Ибсен и Нилс Абел. През 1906 г. Вигеланд предложил модел на монументален варовиков фонтан, който, според първоначалното желание на Комитета на Осло, трябвало да украсява площада пред сградата на Националния парламент.
 

    Творбата му била приета, но относно това, къде точно трябва да бъде поставена, възникнал спор и затова завършването й било отложено. През това време Вигеланд увеличил размера на оригиналния проект, добавяйки в композицията няколко скулптурни групи, а през 1919 г. - висока гранитна колона. През 1921 година в Осло решили да разрушат къщата, където живеел Вигеланд и на нейно място да построят библиотека. След продължителни спорове, предоставили на Вигеланд нова сграда, където можел да работи и да живее. В замяна скулпторът обещал да подари на града всички свои творби, включващи скулптори, рисунки и модели. Вигеланд се преместил в новото си студио в Киркевеин през 1924 година. То било разположено в околностите на парка Фрогнер и впоследствие той избрал парка като оптимално местоположение за неговия фонтан. През следващите 20 години Вигеланд се отдал на проект за открито излагане на своите творби, който по-късно прерастнал в световно известния "Скулптурен парк Вигеланд".
 







  Работата над парка продължила и през Втората световна война, дори по време на германската окупация, но през 1943 г. Вигеланд починал и окончателната работа в парка била завършена едва през 1950 г. Паркът е разположен на 32 хектара и има 212 скулптурни композиции от бронз, гранит и ковано желязо. Всичко това било създадено от самия Вигеланд. Най-голямата от скулптурите се нарича „Монолит” и е висока 17 метра. Тя е съставена от 121 фигури, които са изсечени в монолитен камък. Колоната символизира човешката борба за съществуване.
  



   

    Монолитът се издига в най-високата точка на парка. Към него водят стъпала, на всяко от които има други фигури - 36 групи. Най-хубавите скулптури са разположени по протежение на моста, койко е дълъг 100 метра.



Тези скулптури отразяват възприятието на Вигеланд за човешкия живот, от раждането му до смъртта. Повечето от скулптурите в парка „Вигеланд“ имали реални прототипи и именно за това пораждат този поразителен ефект.

 

 



 

 



 




Вигеланд се опитал чрез скулптурите си да пресъздаде целия човешки живот. Творецът живял и работил в своето студио до смъртта си през 1943 г. След това сградата била превърната в музей на Вигеланд.

Какво повече! Настръхнах!!!

Благодаря sphinx, благодаря!!!

И аз благодаря, tili!!! Радвам се, че поста ти допада! Вигеланд и Пер Гинт!!! В изкуството на северните народи има някаква мистика, която ме привлича неустоимо!!! Много слънчеви усмивки!!! :)))

истински магьосник-ваятел ....
наистина са като живи!

до сега не бях срещала тези скулптори.

Наистина е магьосник! Гледайки тези преплетени тела имам чувство, че камъкът диша!!! :)))

била съм на симпозиум в Швеция - Норботен - на 30км от полярния кръг. И една вечер, както си бачках в ателието една приятелка и колега ЕваСтина Сандлунг връхлетя и каза: "Лили, специално за теб са пуснали северното сияние по-рано!" Беше август и там цъфтяха тъкмо люляците. Моето сияние беше точно като мъзиката на Yngwie Malmsteen. Красиво и необуздано. Oказа се, че никога не се случва толкова рано, а през есента и зимата. Почуствах се специална.Мегду другото - там /на симпозиума/ беше и внучката на Григ - Елен Григ.Виж какви спомени отприщи с този постинг. Благодаря, sphinx!!!

Радвам се, че съм отприщил радостни спомени, свързани с толкова красиво преживяване!!! :)))

Благодаря ти:-))))))

Аз благодаря!!! Удоволствието е изцяло мое!!! :)))

ау, вчера бях в Осло... какъв пропуск :(
Катедралата в Трондхайм имах щастието да я разгледам но виж този парк... другият път задължително, Мерси за полезната информация приятелю, както винаги изчерпателен :)

Благодаря!!! Радвам се, щом мога да бъда полезен! :) Радвам се също, че имаш възможността да видиш толкова неща на живо! Не спирай!!! :)))

Toлкова вълнуващо преживяване скоро не ми се беше случвало! Благодаря за тези скулптури, те са истински!

И аз благодаря за добрите думи!!! Ама, наистина са истински!!! Камъкът диша!!! :)))

Преди месец и половина бях в Осло и видях това чудо с очите си. Невероятно изживяване. Току що дописах черновата на пътеписа ми до Скандинавия и съм отделил специално внимание на описанието на този парк. Наистина впечатляващо. И все пак искам да попитам sphinx виждал ли е с очите си това което описва в тази статия или е черпил информацията непряко. Защото виждам някои неточности в описанието. Например казва се че мостът е дълъг 1 км. Това не е вярно. Той е дълъг само сто метра и широк 15 м. И още нещо . Там където е разположен фонтанът има квадратна площадка с нещо много интересно. Знае ли sphinx какво е това интересно нещо за което загатвам. Ако не знае, нека да прочете и моят пътепис за Скандинавия част 7, който ще публикувам в понеделник сутринта.
С поздрави pitagorid

Sphinx е много радостен, че pitagorid е имал щастието да види с очите си този невероятен парков комплекс. За съжаление sphinx не е виждал на живо това изумително творение, а е ползвал информация от Интернет. Напълно възможно е при това положение sphinx да допусне грешка, за което се извинява на посетителите на блога! Неточността е коригирана веднага! Sphinx благодари на pitagorid за уточнението! И накрая още нещо - sphinx не е сигурен дали става дума точно за това интересно нещо, за което загатва pitagorid, но ако той визира "Колелото на живота", изобразяващо хармонично преплетени четири тела с едно дете, това е символът на основната идея на парка: житейският път на човека от люлката до гроба. Независимо дали е прав или не, sphinx очква с нетърпение публикацията на pitagorid в понеделник сутринта. Между другото, sphinks прочете някои части от пътеписа на pitagorid и е възхитен!

Здравейте г-н Бакалов. Казвам се Иван Иванов. Вчера като пишех 7 част он моя пътепис за Скандинавия, потърсих дали има нещо писано за Густав Вигеланд. Така попаднах на Вашия постинг. Много интересна беседа за този прочут норвежски скулптор. Понеже впечатленията ми от този парк са много богати, почти веднага се досетих, че Вие не сте го виждали "на живо". А това е наистина един прекрасен парк. Горещо Ви пожелавам някой ден да го видите и Вие.
Колкото до загадката на площадката където е построен фонтанът с гигантите, ще Ви кажа предварително, че не става въпрос за "Колелото на живота. И отново искам да направя уточнение. Колелото на живота е с диаметър около 3 метра и има не 5 а седем сплетени тела. Четири възрастни и три деца. Загадката е друга и много хора, които са виждали на живо този парк, не са я забелязали дори, че тя съществува. Тази площадка представлява огромен ... ЛАБИРИНТ изграден от черни и бели гранитни плочки. Има размери 43х43 метра или около 1800 кв. метра. Това са 16 големи квадрата в които са вписани окръжности. Белите плочки са пътеките на лабиринта, а черните отделят пътеките една от друга. Лабиринта има само един вход и само един изход, а общата дължина на пътеките е над 3 км. Подробностите ще видите утре като се запознаете с новата 7 част на пътеписа ми за Скандинавия.
С приятелски поздрави pitagorid (инж. Иван Иванов)

Здравейте, г-н Иванов! Благодаря за ценната информация! Никога не е късно, човек да научи нещо ново! Очаквам седмата част на пътеписа Ви, за да науча подробности, а и да видя парка Вигеланд през очите на човек, който е бил там! До скоро! :)

Симфония от камък! Друго няма какво да се каже....

Думи на музикант!!! Кратко, ясно и...поетично!!!
Радвам се, че се отби и че споделяш възторга ми!!!