Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2012 01:09 - Спомена за едно насилие! Голямата кръстилка 1912/1913 година
Автор: istoriata Категория: История   
Прочетен: 6934 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 04.11.2012 20:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Насилственото християнизиране на помаците от пиринският край през 1912/1913 година

image

Това което би следвало да се знае от мнозина, относно за насилственото християнизиране, през злокобните години на 1912/1913 година, е като част от устната традиция препредавана в помашките градове, села и региони, като селото Брезница и областа например. Най-силно засегнато населено място, от насилствената християнизация, на официалните тогава български власти, и пара-военните чети на ВМРО.

Тук се дава място на тази устна помашка традиция, която винаги е била доста успешна aлтернатива, на официалната, изцяло скалъпена българска история, преподавана в българската образователна система, за единствено вярна и безспорна.

Надяваме се че истинската история, относно за покръстването на помаците, един ден да стане и официална, която да се изучава по нормален начин в образователните институции, без оглед на предубеденост, и предварително нагласени обществени нагласи.

Разказите, които са се препредавали от уста на уста, за онези смутни времена, се делят на две категории:

1. Разкази на разказвачи, чийто родители  лично са преживели насилието и описваното събитие се отнася само до определена фамилия или род от Брезница.

2. Разкази на  възрастни хора които чрез преживените събития през 1912-1913 година, се опитват да обяснят тогавашната история, от по световно естество - тоест, исторически факти, отнасящи се до целия регион, около и град Неврокоп.

За това ще се опитаме в кратко резюме да се покажат впечатленията на свидетелите от онова време, относно насилията през годините на балканските и междусъюзническите войни.

По онова време, първото нахлуване на българската  войска, се е случило от северната страна на селото Брезница  - откъм местността "Подлаг". Не се знае дали това е било редовна българска армия!? или пара-военни формирования на ВМРО.

Самата военизирана  група е била забелязана още отдалече от будни брезничани, които са изтичали, и са предупредили населението от село Брезница, че идва голяма въоръжена група от хора, която ще запали селото. С навлизането си в селото, първите палежи и безчинства, са започнали да се случват на фона на непрекъснатите изстрели от пушки, и малокалибрено оръдие, с което най-напред е било взривено минарето на местната Джамия.

Голяма част от брезничани успяват да се евакуират, и дават началото на мнoгoстрадалното си бягство по посока на градовете Драма и Кавала... Разбира се, в Брезница са останали  почти всички възрастни бюковци и нени (дядовци и баби). В това число са останали и всички не мощни и болни стари хора. Освен тях, останали са и наивници, които са си мислили че няма да им се случи нищо лошо... (както например населението на селото Корница, които са си платили много голяма цена за това тяхно наивно чувство!) Бягството до Кавала е било не по малко драматично, и свръхекстремално. Хората просто не са носили със себе си никаква храна, поради неочаквано нахлулите в село Брезница, въоръжени до зъби комити.

Всички знаем, че в миналото, всички семейства са били мнoгoдетни. Считало се е за нормално една жена да одгледа  4-5 че и повече деца. Както например бабата на Рахмие - баба Йулимея, която, освен малко бебе в ръце, е била и бременна, като също е участвала в това бягство. Истинските драми са били именно с тези семейства, които са имали, малки деца, които не са могли да бягат... След първите два три дни на бягство, доста жени, изморени и изнемощели... просто са изоставяли пеленачетата си, които не са могли да носят, за да се спасят. Такава трагична развръзка, освен на баба Сюлимея Моллова, е споходила и мнозина други майки. Я до някой храст, я в някои чужда плевня, или изоставена къща. Те са се прощавали със своите рожби и очи, пълни със сълзи и разбити сърца са тръгвали по пътя на изгнанието.

По целия път до Кавала, хората от Брезница са срещали само палежи, трупове и масови убийства на помаци от целия Чеч. След около две седмици лутане по Драмските планини, те пристигат на пристанището в град Кавала премръзнали и изнемощели. В същото време самият град се е задъхвал от хиляди бежанци от всички помашки села ,на цялото поречие на река Места, подгонени от палежите и грабежите на комитаджийте.

Между другото, в самото пристанище, наистина е имало остатъци от Османската флота - пампури (кораби), които са били претъпкани с бежанци, желаещи да се спасят в Османската империя.

Хората от Брезница за първи път виждат реално морето. Безкрайно, и много бурно, с ревящи вълни, с надвиснали мрачни облаци над него.

За голям зъл ужас на брезничани, пред очите им се е пробърнала лодка, препълнена с бежанци като тях. При тази покъртителна апокалиптична гледка, надеждата им е била разбита за спасение. Веднага е изчезнал и първоначалният им ентусиазъм, да искат се качат на плаващ пампур (кораб), който да ги откара в Османската империя.

В този момент на разочарование, някоя жена от Брезница, е проклела водата в морето по следния начин:

- "... ПУСТА ДА ОСТАНЕ ТАА ДЛИБОКА И СТРАШНА ВОДА! – АЙ ДА ДА СИ ОДИМЕ ПРИ НАШТА – ПИРИНЛИЙСКАТА ВОДА!..."

Известно е, че в Кавала е имало и българско население - със състрадателни християни, които са имали връзки със комитите от ВМРО.

Информацията е, че хора от четата на Христо Чернопеев и Пейо Яворов, са се опитвали да разубедят хората от Брезница, да се върнат по родните си места. И така отчаяни и гладни, премръзнали и нещастни, е наделяла идеята им за завръщане по родните си места... Завръщането им се е случило през големите Драмски планини...

В продължение на много дни и нощи, хората забравени от Всевишният и неволята, са се скитали в размирния, и контролиран от комитаджийските банди регион. Целия преход е траял повече от един месец, до идването в опожареното и злощастно село Брезница. И в двете посоки са измирали много хора, и са били изоставени доста малки деца.

Брезница е намерена  напълно разрушена. Къщите и са били опожарени. С изключение на няколко къщи - около 4-5 които са били нарочно запазени. В тези къщи са се били настанили комитаджийте и тяхното командване. Едната къща е била Баргановата къща, която допреди три години е стояла непокътната в центъра на село Брезница - всеки Брезничанин я помни и сега тази зловеща къща на ужасите.

След пристигането на Брезничани, е поставено началото на другия ужас - покръстването. Старите хора, които са останали в селото преди бягството, са били убити всички до един. Един от многото завърнали се помаци на име Фетах, е намерил изоставената си, психично болна племеница на име Салие, която е била убита под руините на изгорялата Фетакова къща.

А относно покръстването и методите му, са били в следната последователност. Като е била осъществена практиката -"Сo кротцем сo благом и сo малком кютек". Комитите са били много добре подготвени за зловещия си покръстителски акт. Всичко жизнено важно за изхранването на населението, като зърно, жито, е било изнесено от хамбарите, и е откарано на брезнишкия мегдан, като е било подпалено...

После са съобщили своевременно, с нарочен глашатай, че предстои покръстване. Докаран е бил специален за тази цел поп и една свиня. От запалената яма са взели огромен халважийски казан, в които е било сварено месото от прасето. Тъй като вярата и надеждата умират последни, жертвоготовноста на брезничани, не е била дефицит.

Комитите изобщо не са се шегували, и са пристъпили към откровено изнасилване, малтретиране и пребиване на отказалите да приемат насила християнството от страна на помаците и помакините. Така лека-полека, доста хора са узрели за символичното приемане на православието...

Тъй като къщите, в които са били изнасилвани злощастните брезничанки, са били малко, насилниците са ги откарвали извън селото, за да блудстват с тях на спокойствие... Както във филма "Време разделно". Покръстването се е състояло в една от запазените къщи в селото - Исовата къща.

В Исовата къща е живял прочутият тогава имам - Исов Ходжа. Разбира се, след упражненото насилие върху него, комитите са го склонили пръв да приеме християнството. Това е било показно и символично, заради това, че той е бил духовен глава на мюсюлманите от Брезница.

В Исовата голяма градина, непосредствено до къщата, е бил разположен казанът със свареното свинско месо, и окачени наоколо хоругви. Имало е и бакър със светена вода и босилек за напръскване.

Особено внимание е било обърнато на задължителното изяждане на свинското месо, което педантично се е поставяло в специални индувидуални паници. На близо до Исовата къща се е намирало едно дърво което се е казвало Къдриевия орех. На това дърво е било устроено специално бесило, на който са били обесени на бързо всички, които по една или друга причина, са се съпротивлявали, и са отказвали приемането на християнството. На същото място днес се намират Аяновите къщи, които са посторени в близките години, като при разкопаването за основите им, са открити множество човешки скелети, нахвърляни безразборно.

Всички брезничани са били подкарани като стадо овце на заколение, и подреждани в редица пред "развълнувания се" православен свещенник , който с разтреперани ръце е държал "светият" Кръст, и наквасения обилно с вода босилек (допуска се, че той също е бил принуден насила да участва в тази срамна за християнството мисия). И така така е започнало покръстването - един по един... Но разбира се, намирали са се и хора, които са били инати, и са се укривали, но такива прецеденти са били решавани, като собствените им дъщери и жени, са били насила вкарвани в онези къщи, пълни със комити, които ги поругавали сексуално.

Това е била ефикасната мярка за онези мъже, които не са искали да целунат "светият им кръст" на някой сега потомци на онези комитаджий, извършили тези безчинства и насилия над мирното помашко население... Но тук явно е подействал митът за безкрайната любов на брезнишките мъже, към брезнишките жени и дъщери в този момент на изпитание...

И така цяла Брезница, както и всички села в областта Чеч - без изключение са били насила покръстени... Всички стари обичаи от мюсюлманската култура са били забранени със строги закони от устава на ВМРО. Погребенията са били извършвани с православен свещеник, и по християнски обред. Това е продължило две мъчителни години.

Стари хора от Брезница са разказвали на потомците си, за това как хората са показвали само външно, че са християни, но вътрешно, наум, те са си знаели, че са мюсюлмани. И всеки вярващ човек, е изпълнявал умствено вътрешните си убеждения на вярата, която е наследена от дедите ни. На практика хората са изглеждали типично като българите, но вътрешно са изпълнявали  криптоисляма (скрит, таен ислям).

Две години  на тежко изпитание, и правителството на Васил Радославов е взело решение - да се създадат нужните условия – помаците да имат право на свободен избор относно религия... След този закъснял хуманен акт в Брезница настъпват по добри и спокойни временна. Заради етническите прочиствания на Балканите, в Брезница пристигат, и се самонастаняват много българи -  бежанци от Егейска Македония, подгонени от техните православни ,,събратя” - гърците и сърбите.

Настъпва нов период в историята на Брезница. Първоначално е съществувала взаимна съпричастност. Общото между двете общности (мюсюлманската и християнската) е било това, че и едните, и другите са били жертви на етническо прочистване. Едните и другите са преживели мрачната съдба на бежанците. Родните им къщи и на едните, и на другите са били опожарени и разрушени. Двете общности мъчително и бавно, заедно, са намирали сили, за да започнат изграждането на нова Брезница. Това ги е обединявало.

Разрушената Джамия е била наново изградена, и е всеизвестен факта, че и християни са помагали в неяйният градеж. Тогава за първи път в Брезница е построена и християнска църква, която е била предназначена за християнските бежанци от Егейска Македония. Благодарение на мъдростта си и толерантността си, брезнишките мюсюлмани помаци, са изтърпели и нелоялното оземляване на новите заселници - българите християни от Гърция, от официалните власти на България, с цел допълнителното противопоставяне, на взимно съжителстващите си народности помаци и българи, в село Брезница.

На практика от 1912 г. до1944 година, политически властимащ посредник между помаците и централната власт в София, е бил монополът на ВМРО. "Сo кротцем и сo благом и сo малком кютек", всички мъже тогава от Брезница са били принудени да станат членове на тази бойна терориостична, пара-военна организация. Интересно е това, че много стари хора си спомнят за устава на ВМРО, като правят аналогия за строгоста му, с мюсюлманският Шериат...

Послеслов

За следващите поколения помаци. Тези истории, макар и тъжни за тях, носят и някаква романтика.

Тук обаче ще си позволим да направим една много интересна аналогия и ретроспекция, с подобни събития като кръстилките в България, но само че в централна и западна Европа, през средните векове, на изминалото хилядолетие...

Преди около петстотин години, когато кастилците завземат Андалуския халифат (Ал Андалус), в днешна Испания, по заповед на римския Папа в Испания и Португалия, се създава Католическата света инквизиция... Мисията на инквизицията е била да преследва еретици, евреи и мюсюлмани, като това е била най-зловещата институция в християнския свят.

По това време Христофор Колумб открива Америките. Твърди се, че именно от маврите, Христофор Колумб е знаел, че земята е кълбо, и ако тръгне на запад ще стигне до Индия...

След откриването на новата Обетована земя - Америка, испанската Конкиста, осъществява най-големия геноцид в цялостната история на човечеството в продължение на петстотин години - а именно изтреблението на американските индианци... Десетки милиони индианци са били посечени за много кратко време...

Но хората дали си задават въпроса?!  защо днес все още има оцелели индианци?

Има. Защото по онова време се е появил човек на име - Бартоломеос де ла Касас, който е бил от монашеският "Орден на Йезуитите".

Същият е предизвикал публичен спор за човешката природа на индианците в град Валядолид, пред краля на Испания..

Тълкувайки старозаветната Библия, той е открил, че едно от дванайсетте израилеви племена, което е изчезнало по време на EXIDOS (Преселението), е възможно да са предците на всички индиански племена. Той всъщност е предложил индианците да се покръстят в името на тази идея.

До тогава в християнския свят се е смятало, че индианците в Америка не са хора, а животни или маймуни, коjто конкистидаторите е трябвало да ги прочистят до крак от nовата oбетована земя - Америка. И те наистина са ги изтребвали като диви животни... Тази християнска варващина показва, истински тогавашната  „хуманност”, на западноевропейското християнство и цивилизация. Изглежда, че наистина тезата на йезуитът Бартоломеос де ла Касас, е била доста убедителна, след като е взето решение, Конкистата да започне покръстването на нещастните индианци...

И така една част от тях са спасени...

И в случаят с помаците в Брезница - изборът да бъдат покръстени, или да бъдат  изнасилени;  унижени, а след това и убити през 1912 - 1913 година - помаците са взели много по-мъдрото решение да приемат привидно християнството, с цел запазване на спомена за Исляма и помашките им традции. Защото ако не е било така, сега нямаше да се знае за това.


Автор:
Mehmed Boyukli

И за завършек на публикацията. Една тъжна Помашка фолклорна народна песен от този период 1912/1913 година

"Стани моме, съмнало е"


"Стани моме аман, съмнало е " - автенична песен, хорър - записана в Брезница по мотиви на събития случили се през 1912/1913 година, по време на "Кръстилката" :

Стани моме аман , съмнало е
джам, пенджори - разтворени
джам пенджори аман - разтворени!

Чамшир порти - разградени!
Чамшир порти аман - разградени,
- малка мома изведена..

Малка мома аман - изведена
зад къщата е заклана
Зад къщата аман е заклана!

На парчета - накълцана !
На парчета аман, накълцана
на телльове нанизана!

Долетея аман сиви орли
сиви орли, Сиви орли, ем гарвани.

Да си кълват аман, прясно месо
да си пият църни кърви

Стани моме аман , съмнало е
джам, пенджори - разтворени,

джам пенджори аман - разтворени!
Чамшир порти - разградени!






Гласувай:
4



1. demograph - Жесток постинг! Поздравявам ви за човещината в него.
06.11.2012 21:48
Трябва ние християни, мюсюлмани, атеисти, всичките българи, да се поклоним един друг, да си целунем ръка и си поискаме прошка. Това трябва да стане националният ни ден за единение.
Това трябва да е най-важния ден за отбелязване в България! не 3-ти Март, не 9-ти септември, не годишнини от войните, не това!
Аз, като роден от родители християни ви се извинявам братя помаци за стореното ви през всичките онези смутни, дивашки времена.
Моля за прошка и за мълчанието и коварността на днешните политици в България, които макар пак да са мюсюлмани и християни, но и те са не по-малко виновни за продължаващото премълчаване на истината и за продължаващото разделение между нас.
Всички сме грешни един спрямо друг, но силата ни е в способността ни да разберем и си простим. Иначе път напред няма.
Този празник ще се наложи и сами да си го организираме, защото на политиците няма да им е угодно.
Поздравявам ви.
цитирай
2. oranjevia - Това е странно, понеже ВМРО не е п...
09.11.2012 22:15
Това е странно,понеже ВМРО не е прибягвало до подобни методи съвсем съзнателно.Даже сред редиците и има войвода мусюлманин и войвода евреин.Насилствената промяна на вярата е твърде нередно,за съжаление практикувано по политически съображения,в различни исторически периоди и от двете страни.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: istoriata
Категория: История
Прочетен: 395440
Постинги: 71
Коментари: 145
Гласове: 95
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031